катеринарина (Катя)
331 972
21.04.2008 г., 8:47 ч.

След мига... 

  Поезия
1081 0 15

Остарях.

Знам, че все още много

остаряване има след днес.

И ръцете ми няма да смогват

да гребат от живота. На екс.

Ще позная различни по старост,

по туптеж или мъртвост сърца.

Ще си тръгват и пак ще се връщат

неродените мои деца...

Ще изтриват сезоните стъпки

сред познати до втръсване дни.

Ще терзаят и радост, и мъка,

помътнелите мои очи.

Ще съм сива и мъдра навярно.

Ще прощавам и мразя.

Без свян.

И ще търся опора и вяра.

Ще повярвам,

че Бог е във храм.

Ще презирам и любя живота.

С жълта свещ. На колЕне. Сама.

С всеки ден ще съм все по-бездомна.

И ще бъда все по у дома...

Да. Ще брулят лицето ми бури.

И ще зная, че нямам крила.

Ще спестявам ненужните думи.

Ще тежа върху тази земя.

Ах! И как ще обичам безкрайно!

С най-жестоката, мъчна любов!

След мига на прекрасното тайнство.

След мига, в който аз дам живот.

 

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??