След мига...
Остарях.
Знам, че все още много
остаряване има след днес.
И ръцете ми няма да смогват
да гребат от живота. На екс.
Ще позная различни по старост,
по туптеж или мъртвост сърца.
Ще си тръгват и пак ще се връщат
неродените мои деца...
Ще изтриват сезоните стъпки
сред познати до втръсване дни.
Ще терзаят и радост, и мъка,
помътнелите мои очи.
Ще съм сива и мъдра навярно.
Ще прощавам и мразя.
Без свян.
И ще търся опора и вяра.
Ще повярвам,
че Бог е във храм.
Ще презирам и любя живота.
С жълта свещ. На колЕне. Сама.
С всеки ден ще съм все по-бездомна.
И ще бъда все по у дома...
Да. Ще брулят лицето ми бури.
И ще зная, че нямам крила.
Ще спестявам ненужните думи.
Ще тежа върху тази земя.
Ах! И как ще обичам безкрайно!
С най-жестоката, мъчна любов!
След мига на прекрасното тайнство.
След мига, в който аз дам живот.
© Катя All rights reserved.
