След сляпата любов
Изрязах от очите си картините
със сивите нюанси на раздялата.
Останаха ми само драскотините
от сляпата любов - неоцелялата.
Онази, без която съм измислена.
Научих и езика на търпението...
защото не успях да съм единствена,
забравих на утехата значението.
Погребах обичта във самотата си
и дълго се лекувах със мълчание.
Изтривах от сърцето отпечатъци,
залепнали след твойто оправдание.
А прагът на вратата ми се рони.
По стъпките ти ходих до премала
и нищо, че леглото ми те помни.
След сляпата любов съм още цяла.
със сивите нюанси на раздялата.
Останаха ми само драскотините
от сляпата любов - неоцелялата.
Онази, без която съм измислена.
Научих и езика на търпението...
защото не успях да съм единствена,
забравих на утехата значението.
Погребах обичта във самотата си
и дълго се лекувах със мълчание.
Изтривах от сърцето отпечатъци,
залепнали след твойто оправдание.
А прагът на вратата ми се рони.
По стъпките ти ходих до премала
и нищо, че леглото ми те помни.
След сляпата любов съм още цяла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
