След същността

19.06.2020 г., 19:06 ч.

Поезия

537 1 2

Ножовете сама си ги точа

и не ме е страх да нацепя дърва.
Който иска с пръст да ме сочи,
аз не умея да бъда покорна душа!

Много често като лъвиците ставам
и преследвам целта си до кръв.
Без да му мисля хващам Балкана
и горко му на онзи, срещнал ме пръв!

Малко неща в агнец ме превръщат,
но тогава съм точно онази бяла душа,
която навярно е моята същност,
скрита дълбоко от злите очи на света!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.