Ножовете сама си ги точа
и не ме е страх да нацепя дърва.
Който иска с пръст да ме сочи,
аз не умея да бъда покорна душа!
Много често като лъвиците ставам
и преследвам целта си до кръв.
Без да му мисля хващам Балкана
и горко му на онзи, срещнал ме пръв!
Малко неща в агнец ме превръщат,
но тогава съм точно онази бяла душа,
която навярно е моята същност,
скрита дълбоко от злите очи на света!
© Галина Кръстева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
