След теб...
След теб е трудно да политна.
И все по-тежко стъпвам по земята.
След теб не мога да сънувам
на полетите звездни чудесата.
И песента ми вече не е песен,
а дланите не са онази люлка,
с която залюлявах свойта есен
със нежна обич и милувка.
След теб... какво ли да разкажа.
Изгубиха се думите, звездите...
Понякога осъмвам със сълзите,
тогава още си във мен... в очите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
