След теб
След теб
Отдавна времето е спряло,
не се редуват ден и нощ...
отдавна аз съм само тяло,
в което бе забила нож...
Душата някъде се скита
да търси своя Ной,
сърцето, даже и не пита,
безмълвно... сякаш във покой...
След теб останах празен -
бутилка от изпито вино,
а изборът ми, твърде ясен -
да бъда твое минало...
Отскоро чувам... да говорят,
че имало и ,"утре"...
не мога с тях да споря,
нямам си... "отвътре"...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Трифонов Всички права запазени
