След теб
Отдавна времето е спряло,
не се редуват ден и нощ...
отдавна аз съм само тяло,
в което бе забила нож...
Душата някъде се скита
да търси своя Ной,
сърцето, даже и не пита,
безмълвно... сякаш във покой...
След теб останах празен -
бутилка от изпито вино,
а изборът ми, твърде ясен -
да бъда твое минало...
Отскоро чувам... да говорят,
че имало и ,"утре"...
не мога с тях да споря,
нямам си... "отвътре"...
© Петър Трифонов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
