30.03.2011 г., 14:26

След толкова години самота

794 0 5

След толкова години самота

 

След толкова години самота,

след толкова угаснали надежди

едва сега разбирам любовта

и пъзела на дните си подреждам…

 

Не знае норми, нито правила –

сърцето има собствени закони!

Изкачва се по стръмни стъпала,

не търси то измислени икони…

 

Далеч от този непрогледнал свят

в невидими пространства ме намери.

Душата ми като малинов цвят

от допира ти нежен потрепери…

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Радомирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...