Mar 30, 2011, 2:26 PM

След толкова години самота

  Poetry » Love
800 0 5

След толкова години самота

 

След толкова години самота,

след толкова угаснали надежди

едва сега разбирам любовта

и пъзела на дните си подреждам…

 

Не знае норми, нито правила –

сърцето има собствени закони!

Изкачва се по стръмни стъпала,

не търси то измислени икони…

 

Далеч от този непрогледнал свят

в невидими пространства ме намери.

Душата ми като малинов цвят

от допира ти нежен потрепери…

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Радомирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...