kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
30.04.2017 г., 9:06 ч.  

След век и четиридесет години 

  Поезия » Философска, Гражданска, Друга
1727 7 9

След век и четиридесет години, Родино, спомняш ли си ти

предците ни, които  в твое име погиваха с отворени очи? –

Посичани от тежки ятагани, прегазвани от див башибозук,

изпепелявани и поругани… Разкъсани, но с непреклонен дух.

 

Родино! Чемериките в Родопа така ухаят днес, както преди…

С Милениума не дочакахме Потопа, а мюезини, окултисти и молли.

Под гайдите на Рожен глас надигат зурни и кръшни баглами,

а българските поселения се стапят и се превръщат в махали.

 

След век и четиридесет години, ти, помниш ли зората на април,

в която с кървав подпис от конака, родът ни се е възродил?

Ти! Помниш ли, как залезът удави в реки от турско синьо и позор,

бленувания лъч на свободата - превръщайки го в кървав леш и тор?

 

А помниш  ли и кръста християнски на знамето  Самарско, подарено

от братята ни с кръв славянска на Българското, наше опълчение? –

Кръвта пролята за земята ни, че не е само наша, а и тяхна…

Че всъщност днеска свободата ни, е извоювана с подкрепа братска?

 

Помни, Родино, свойте святи рожби и братските, отдали кървав дан!

Помни, че православна е душата ни и извоювана е в смъртна бран!

 

Помни, Родино!

 

Завещавай на децата си свободен, борбен, християнски дух!

И нека Бог от небесата си, за нас да не е сляп и глух!

 

30.04.2017г.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Свобода, която не уврежда никого, е свобода »

5 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??