След век и четиридесет години
След век и четиридесет години, Родино, спомняш ли си ти
предците ни, които в твое име погиваха с отворени очи? –
Посичани от тежки ятагани, прегазвани от див башибозук,
изпепелявани и поругани… Разкъсани, но с непреклонен дух.
Родино! Чемериките в Родопа така ухаят днес, както преди…
С Милениума не дочакахме Потопа, а мюезини, окултисти и молли.
Под гайдите на Рожен глас надигат зурни и кръшни баглами,
а българските поселения се стапят и се превръщат в махали.
След век и четиридесет години, ти, помниш ли зората на април,
в която с кървав подпис от конака, родът ни се е възродил?
Ти! Помниш ли, как залезът удави в реки от турско синьо и позор,
бленувания лъч на свободата - превръщайки го в кървав леш и тор?
А помниш ли и кръста християнски на знамето Самарско, подарено
от братята ни с кръв славянска на Българското, наше опълчение? –
Кръвта пролята за земята ни, че не е само наша, а и тяхна…
Че всъщност днеска свободата ни, е извоювана с подкрепа братска?
Помни, Родино, свойте святи рожби и братските, отдали кървав дан!
Помни, че православна е душата ни и извоювана е в смъртна бран!
Помни, Родино!
Завещавай на децата си свободен, борбен, християнски дух!
И нека Бог от небесата си, за нас да не е сляп и глух!
30.04.2017г.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
