След време, ако пак ме пожелаеш...
В тъгата ми не можеш да проникнеш –
море е от изплакани сълзи!
Не трябва точно днес да ме обикваш
защото, точно днес ми се мълчи!
В душата ми опитай да надникнеш –
ще видиш колко силна съм била,
тогава можеш пак да ме обикнеш
но в този ден, избрах си самота!
След време, ако пак ме пожелаеш,
дори да съм накрая на света,
аз вярвам, ти ще ме познаеш,
но днес съм като клонче под дъжда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Всички права запазени
Вече ме усмихна и няма нужда да правиш нищо! Благодаря! 
