Попитах вятъра къде да те намеря?
Прошепна ми: Върви след мен!
И тръгнах планините да катеря,
обречена на любовта във плен.
По стъпките му яростно те търсих,
след него тичах, падах и пълзях.
По скалите остри дрехите изгубих,
кръвта от раните по пътя си разлях.
На всеки камък пишех твойто име,
на всеки връх оставях аз следа -
ако случаен пътник пътя ми премине,
ще знае, че те търся по света. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация