След вятъра
Попитах вятъра къде да те намеря?
Прошепна ми: Върви след мен!
И тръгнах планините да катеря,
обречена на любовта във плен.
По стъпките му яростно те търсих,
след него тичах, падах и пълзях.
По скалите остри дрехите изгубих,
кръвта от раните по пътя си разлях.
На всеки камък пишех твойто име,
на всеки връх оставях аз следа -
ако случаен пътник пътя ми премине,
ще знае, че те търся по света.
На ехото гласа си аз му дадох -
със него да отвръща всеки път,
че себе си аз цялата раздадох
и останах само жива плът.
Очите си на слънцето изпратих -
със тях да търси моята любов,
самотна и отчаяна аз крачих...
На път посрещах всеки изгрев нов.
След вятъра аз нейде се изгубих,
най-скъпото от мен си разпилях,
сърцето ми единствено ме буди
и сили дава ми след тебе да вървя.
© Паула Петрова All rights reserved.
