След залез

24.07.2010 г., 12:46 ч.

Поезия » Любовна

836 1 4

Когато слънцето се скрие зад хоризонта,

когато сенките навред пълзят,

само тогава, след залез,

само тогава мога да те имам...

Да вдъхна аромата ти...

Да усетя твоето тяло до моето...

Само тогава мога да те почувствам

истински, реален, мой.

Тогава, след залез,

само тогава...

Но винаги се зазорява, нали?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.