Jul 24, 2010, 12:46 PM

След залез 

  Poetry » Love
856 1 4

Когато слънцето се скрие зад хоризонта,

когато сенките навред пълзят,

само тогава, след залез,

само тогава мога да те имам...

Да вдъхна аромата ти...

Да усетя твоето тяло до моето...

Само тогава мога да те почувствам

истински, реален, мой.

Тогава, след залез,

само тогава...

Но винаги се зазорява, нали?

 

© Вергина Матева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??