След залезите призракът се скита...
Отлъчен в измерения незнайни,
сред светове се лутам непознати.
Под руини на древните палати
аз търся свитъци с вълшебни тайни.
За мислите мечтания омайни
чрез образа ти времето изпрати,
а толкова далеч е любовта ти,
към тебе пътищата са безкрайни.
Не чувам твоя глас, че тишината
изгнание е мое за душата,
сърцето ми е с черен отпечатък.
След залезите призракът се скита...
В очакване за порива си сладък
за изгреви възраждащи все пита.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
