13.03.2024 г., 11:37 ч.
След залезите призракът се скита...
Отлъчен в измерения незнайни,
сред светове се лутам непознати.
Под руини на древните палати
аз търся свитъци с вълшебни тайни.
За мислите мечтания омайни
чрез образа ти времето изпрати,
а толкова далеч е любовта ти,
към тебе пътищата са безкрайни.
Не чувам твоя глас, че тишината
изгнание е мое за душата,
сърцето ми е с черен отпечатък.
След залезите призракът се скита...
В очакване за порива си сладък
за изгреви възраждащи все пита.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ти, Ники!Бъди вдъхновен!
-
Красота, Асенчо!
-
Благодаря ти, Стойчо! Бъди вдъхновен!
-
..."а толкова далеч е любовта ти,
към тебе пътищата са безкрайни."
Понякога самотата търси сила и упование в красивите представи на любовта, дори да изглеждат далечни.
Поздравления, Асенчо! -
Благодаря ти, Кремена!
-
Прекрасно е!
-
Благодаря ти, Скити!
-
Пак си създал красота! Дано стигне до адресанта!
Поздравявам те! -
Благодаря ти, Паленка!
-
Сонетът, Валери, е адресиран до един човек, когото много уважавам! Ако той не ме разбере, то тогава поривът наистина ще е кратък! Благодаря ти за коментара!
-
"сърцето ми е с черен отпечатък.
След залезите призракът се скита"
Много силно! -
Добър сонет, Асене. За финала предлагам малка редакция – "порива си кратък", а не сладък.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
