Mar 13, 2024, 11:37 AM

След залезите призракът се скита...

589 3 12

Отлъчен в измерения незнайни,

сред светове се лутам непознати.

Под руини на древните палати

аз търся свитъци с вълшебни тайни.

 

За мислите мечтания омайни

чрез образа ти времето изпрати,

а толкова далеч е любовта ти,

към тебе пътищата са безкрайни.

 

Не чувам твоя глас, че тишината

изгнание е мое за душата,

сърцето ми е с черен отпечатък.

 

След залезите призракът се скита...

В очакване за порива си сладък

за изгреви възраждащи все пита.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Асенчо Грудев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...