10.09.2011 г., 12:16 ч.

Следи 

  Поезия » Любовна
1361 0 18



       

        "То не беше любов.
           Беше скърцане на несмазани мисли и пози..."
                              Емилия Николова



Не бе любов... Навярно беше опит
да полетим с гипсирани крила.
Да се прегърнем горе, на високо,
където ни очаква есента.

Не беше сън... Навярно бе хипноза -
съдбите си да слеем във една.
Загърбили съмнения, прогнози,
насаждана с годините вина...

Уж беше миг - превърна се във вечност.
Въртим се в омагьосан кръговрат.
И земното притегляне е пречка.
Задушен е реалният ни свят.

Да спрем ли този порив ненадеен,
че гипсът по крилата ни тежи?...

Не можем със тълпата да се слеем.
В небето сме оставили следи.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??