Следи
"То не беше любов.
Беше скърцане на несмазани мисли и пози..."
Емилия Николова
Не бе любов... Навярно беше опит
да полетим с гипсирани крила.
Да се прегърнем горе, на високо,
където ни очаква есента.
Не беше сън... Навярно бе хипноза -
съдбите си да слеем във една.
Загърбили съмнения, прогнози,
насаждана с годините вина...
Уж беше миг - превърна се във вечност.
Въртим се в омагьосан кръговрат.
И земното притегляне е пречка.
Задушен е реалният ни свят.
Да спрем ли този порив ненадеен,
че гипсът по крилата ни тежи?...
Не можем със тълпата да се слеем.
В небето сме оставили следи.
© Бианка Габровска All rights reserved.
