Следлюбовно
Изтъркани от употреба думи.
Обичам, да...Обичам...Тишината.
И тоновете пепел, помежду ни.
Отдавна в дим превърна се искрата.
И кашля силикозно обич стара,
и вярва си - патина е ръждата.
С една везна останал е кантара,
сърца от ламарина, не от злато.
Не ни боли и всяка нощ е сива,
залязва все по-дрипава Луната.
Кой каза любовта, че си отива?
Обичам, да...Обичам...Самотата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
