Изтъркани от употреба думи.
Обичам, да...Обичам...Тишината.
И тоновете пепел, помежду ни.
Отдавна в дим превърна се искрата.
И кашля силикозно обич стара,
и вярва си - патина е ръждата.
С една везна останал е кантара,
сърца от ламарина, не от злато.
Не ни боли и всяка нощ е сива,
залязва все по-дрипава Луната.
Кой каза любовта, че си отива?
Обичам, да...Обичам...Самотата...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
