Изтъркани от употреба думи.
Обичам, да...Обичам...Тишината.
И тоновете пепел, помежду ни.
Отдавна в дим превърна се искрата.
И кашля силикозно обич стара,
и вярва си - патина е ръждата.
С една везна останал е кантара,
сърца от ламарина, не от злато.
Не ни боли и всяка нощ е сива,
залязва все по-дрипава Луната.
Кой каза любовта, че си отива?
Обичам, да...Обичам...Самотата...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
