Следващият сезон
Морето как ликува,
играе си и се преструва,
че сезонът все такъв ще си остане,
че по-хубав няма да настане.
Вълните плискат се в прибоя,
вървя по пясък мек и моля-
нека пак да видя аз морето,
нека да останем заедно…
и ето, че за миг забравям-
как лятото оставям.
Ще се видим догодина пак,
скрий ме в спомена си благ!
Есента причаквам вече,
слънцето достатъчно попече!
Ще ми липсва много, да,
но на следващия също ще се насладя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© София Сотирова Всички права запазени
