Следващият сезон
Морето как ликува,
играе си и се преструва,
че сезонът все такъв ще си остане,
че по-хубав няма да настане.
Вълните плискат се в прибоя,
вървя по пясък мек и моля-
нека пак да видя аз морето,
нека да останем заедно…
и ето, че за миг забравям-
как лятото оставям.
Ще се видим догодина пак,
скрий ме в спомена си благ!
Есента причаквам вече,
слънцето достатъчно попече!
Ще ми липсва много, да,
но на следващия също ще се насладя!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© София Сотирова Все права защищены
