Морето как ликува,

играе си и се преструва,

че сезонът все такъв ще си остане,

че по-хубав няма да настане.

Вълните плискат се в прибоя,

вървя по пясък мек и моля-

нека пак да видя аз морето,

нека да останем заедно…

и ето, че за миг забравям-

как лятото оставям.

Ще се видим догодина пак,

скрий ме в спомена си благ!

Есента причаквам вече,

слънцето достатъчно попече!

Ще ми липсва много, да,

но на следващия също ще се насладя!