9.05.2018 г., 9:56 ч.
Слепи череши
Не ме чети! По всичко си личи,
абстрактните картини не разбираш!
Дели ни пропаст. Пропаст ни дели
и общо множество не ни побира.
Какви ти чувства? Та това е срам...
Така е модно да си безразличен.
Костилка от череша пада там,
където плод и обич се събличат.
И след това захваща да расте
от коренче, от капка и от грижа.
Огледай ме - мълча като небе,
и облаче в очите се раздвижва.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ви за вниманието! Хубав ден и настроение ви желая!
-
Много добре написано!
-
*****
-
Павлинка, къде ме върна, а го чувствам като сега... Бъди вдъхновена, миличка!
-
Боже, колко е хубаво да се потапяш в такова море от думи...Благодаря, Райничке!
-
Препоръчвам го за прочит и ви поздравявам сърдечно!
Топла вечер!
Литатру -
Без много думи - в любими !
-
Няма как да не те последвам, няма как....как не съм те открила до сега...За мен е чест! Не мога да ти опиша какво предизвика в мен твоята страница....ще замълча за да чуя тишината й....Достави ми радост....Хубав и пъстроцветен ден!
-
Доре, благодаря ти за вниманието...позабравям си ги аз нещата и като се върна на нещо старо...викм си...брех, това аз ли съм го писала....ми то откачено като мен, кой да го напише...и след това ми избива спомен от емоцията, която ме е движила и си викам...ми аз не само съм го писала, ами съм го и преживяла...мисля, че еднствения смисъл да ги създавам тези купчинки от думи е сантименталната им стойност....нещо като албум, който запечатва чувства,емоции, отношения, живот. Нищо друго не ме блазни да го правя...в конкурси не участвам не отпечатвам книги и пр...но винаги ми е хубаво, която някоя човешка душа е докосната....защото ние хората много си приличаме...благодаря ти!
-
Уникално! За мен беше истинско удоволствие. Благодаря! Поставям в любими.
-
Кога ще завали пороен дъжд от това облаче в очите?
Да отмие цялата болка и да стане светло и топло... -
Ани, благодаря ти...Ели, нали знаеш, че не си вярвам....но ми е хубаво от целия този обмен на чувства в опитите да ги изразим...Хубави сънища, приятели!
-
Ще те четем и ще се учим от теб, Райне.
Защото си школа... -
Различна си тук. В думите ти има по детски чисто поднесено сърдито откровение, което е някак мило.
-
Хубав ден и вдъхновение ви желая! Радвам се, че ме навестявате и ми връщате вярата...
-
И слепите череши намират място в абстрактният свят на безразличието
когато"плод и обич се събличат". -
"Костилка от череша пада там,
където плод и обич се събличат." -
Райне, не мога да повярвам, че съм оставила прекрасното ти стихотворение без коментар, сигурно съм пътувала, докато съм го чела, но аз се връщах няколко пъти тук да му се насладя! И, четейки коментарите под него, се спънах в мълчанието си. Не исках да преглъщам костилката от него, затова сега го коментирам. Солидаризирам се с написаното от Мисана и Стенли и заставам под написаното от тях с цялото си възхищение!!!
-
Просто чудно!
-
Много интересно, харесвам
-
Ти, която разсъбличаш плодовете до коренче и абстрактен срам – караш ме да си представям пропаст, пълна с костилки, която неминуемо става мост в небето, по който да се срещнат мълчанието и безразличието и да пораснат до взаимна грижа!
Райне! -
Костилка от череша пада там,
където плод и обич се събличат. -
Много хубаво!
-
Небето не влиза в съревнования кой е по-, по- най и кой най-добре умее да мълчи. То просто е. Поздравления, Райна, както винаги си на висота.
-
Влади...твоето присъствие е чест за мен. Хубав ден да имаш!
-
Благодаря ви, приятели!
-
Останах безмълвна, Райна!...Благодаря за удоволствието!
-
Съдбата на твореца е да остане неразбран. Особено ако е изпреварил времето си. Дано с това облаче, което се раздвижва в очите, да раздвижиш и залинелите мозъци, Райна. Защото поезията ти заслужава признание! Де да можеха мнозина други пишещи да мълчат като небето от твоето стихотворение...
-
Ех, Райне...Не са слепи твоите череши, не са...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
