Слепи и кратки
Отрекохме се от всичко,
но пък ни бе хубаво.
Аз без малко да литна,
ти - да се влюбиш.
Къщата беше сламена,
без прозорци и покрив.
Свещите и на двама ни
бяха чисти и топли.
Криехме си умората.
Лъжехме се в очите,
че съвсем като хората
няма да се разпитваме.
Но когато осъмнахме,
по душа и без тяло
три петела със утрото
правеха си гаргара,
кучетата се спуснаха
зверски да ни разкъсат,
а ловецът на спусъка
сложил си беше пръста.
Аз се уплаших истински.
Истината болеше.
Разпънахме си лъжите.
Разпети петък беше.
И тогава отричайки,
че сме слепи и кратки
бързичко се затичахме -
всеки към самотата си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
