Слепи и кратки
Отрекохме се от всичко,
но пък ни бе хубаво.
Аз без малко да литна,
ти - да се влюбиш.
Къщата беше сламена,
без прозорци и покрив.
Свещите и на двама ни
бяха чисти и топли.
Криехме си умората.
Лъжехме се в очите,
че съвсем като хората
няма да се разпитваме.
Но когато осъмнахме,
по душа и без тяло
три петела със утрото
правеха си гаргара,
кучетата се спуснаха
зверски да ни разкъсат,
а ловецът на спусъка
сложил си беше пръста.
Аз се уплаших истински.
Истината болеше.
Разпънахме си лъжите.
Разпети петък беше.
И тогава отричайки,
че сме слепи и кратки
бързичко се затичахме -
всеки към самотата си.
Свързани произведения
Коментари
-
Някаква форма е, но не знам каква...за мен е просто по-наситен и динамичен ритъм - за непросветеността ми така си идва! Благодаря ти!
-
Хареса ми, много!
Краткостта много му отива
-
Благодаря, Юри! Хубав ден ти желая!
-
Тук вече ми е по-лесно 😊 - Хубаво е!
-
О, Мари - не заслужавам такива думи. Но ти благодаря за присъствието и топлината, които излъчваш. Прегръщам те с обич!
-
Това за мен е Поезия с голяма буква, с огромно влияние върху мен и с желание да те прегърна с целия си възторг, Ренка!💕 Не знам дали другите осъзнават величината ти на творец, но аз за себе си ще призная, че мога да се уча от теб на словесно и емоционално майсторство!👏🌹🦋 Благодаря ти! ❤️
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поезията ти е голяма емоция, която се помни!
Четеш и не спираш, а искаш още и още, а това е майсторство!