31.07.2016 г., 8:44

Сломени души

648 0 0

Осакатените чувства...

защо ги допускаш

да тровят деня ти

и да си все във застой.

Човекът живее,

за да бъде сред хора,

и всяка душа

ти е ценен урок.

Кой те премаза

и сърцето ти сви

и защо ли му даде

тази сила дори.

Надигни се,

разгледай,

всеки миг усети

и ще видиш,

че винаги може

мисълта да лети.

Падай и ставай,

всеки ден се бори

за едничката радост

да си си винаги ти.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...