Jul 31, 2016, 8:44 AM

Сломени души

  Poetry
645 0 0

Осакатените чувства...

защо ги допускаш

да тровят деня ти

и да си все във застой.

Човекът живее,

за да бъде сред хора,

и всяка душа

ти е ценен урок.

Кой те премаза

и сърцето ти сви

и защо ли му даде

тази сила дори.

Надигни се,

разгледай,

всеки миг усети

и ще видиш,

че винаги може

мисълта да лети.

Падай и ставай,

всеки ден се бори

за едничката радост

да си си винаги ти.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...