Чертая нежни светове, в които може би откривам
покой за малкото дете, което вътрешно завивам
с любов и мека топлина, с добро и няколко прегръдки.
Дали на вас да споделя за поетичните си тръпки?

Узрях за важните неща, понесъл кошница с надежда,
която ражда светлина, макар далечна да изглежда.
Къде намира се страстта? Въпросът бавно ме обгръща.
Защо ли плътна самота като вдовица ме прегръща?

Не трупам къщи и пари. Събирам вярата крилата,
че вечер в моите гърди звукът от адски автомати
ще спре военно да руши дома на твоите дечица.
Защо даряваш светлини на най-лъжовната кралица?

Зидар от село без очи – вървя по прашните пътеки.
Когато спре да те боли, в живота дишаш някак леко!
Пътувам с мъдрия си плач и с най-човешките устои,
които в град Дедеагач от твои вече стават мои...