Случайна среща
Ако тя си отиде, ще тръгна и аз
привечер, когато луната изгрява.
За сбогом, последно, за кратко, за час
съдбата своя там ще оставя…
За ръце ще се хванем по пътя нелек
и вятър ще духа в наш’та посока…
Наблизо, далече, точно при теб
ще пристигнем отново привечер…
Избягал от себе си, ти ще си там,
макар и случайно, ще чакаш на кея.
Помниш ли, някога бе обещал
да не тръгваш без мен и без нея…
Ще погледна тогава през призма от блян,
запечатал онези години.
Ще си тръгнеш ли после, боже, не знам...
Ще приемеш ли мойто „Прости ми”…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
