Случайна среща
Ако тя си отиде, ще тръгна и аз
привечер, когато луната изгрява.
За сбогом, последно, за кратко, за час
съдбата своя там ще оставя…
За ръце ще се хванем по пътя нелек
и вятър ще духа в наш’та посока…
Наблизо, далече, точно при теб
ще пристигнем отново привечер…
Избягал от себе си, ти ще си там,
макар и случайно, ще чакаш на кея.
Помниш ли, някога бе обещал
да не тръгваш без мен и без нея…
Ще погледна тогава през призма от блян,
запечатал онези години.
Ще си тръгнеш ли после, боже, не знам...
Ще приемеш ли мойто „Прости ми”…
© Десислава Танева All rights reserved.
