May 17, 2011, 9:06 PM

Случайна среща 

  Poetry » Other
932 0 4

Ако тя си отиде, ще тръгна и аз

привечер, когато луната изгрява.

За сбогом, последно, за кратко, за час

съдбата своя там ще оставя…

 

За ръце ще се хванем по пътя нелек

и вятър ще духа в наш’та посока…

Наблизо, далече, точно при теб

ще пристигнем отново привечер…

 

Избягал от себе си, ти ще си там,

макар и случайно, ще чакаш на кея.

Помниш ли, някога бе обещал

да не тръгваш без мен и без нея…

 

Ще погледна тогава през призма от блян,

запечатал онези години.

Ще си тръгнеш ли после, боже, не знам...

Ще приемеш ли мойто „Прости ми”…

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??