Случайна среща
Ако червеният, гаден, ръждив светофар
беше светнал минута по-рано,
щях сега да вървя по друг булевард,
преметнала чанта през рамо.
Щях да бъда далече и нямаше с теб
да се срещнем на тази пътека.
-Какво пък - ще кажеш - било е късмет!
Но ни късмет е, нито утеха!
Пребледнявам. А устните бавно прецеждат
усмивчица. Чисто условно!
Среща със тебе на тясната улица
не ми действа въобще здравословно!
Проклета минута! Време проклето!
Пак закъснях! Ненавиждам се!
- Здравей! (сълза във окото ми свети...
Дали я видя?) - И довиждане!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
