17.07.2014 г., 0:48  

Случка

944 0 1

Съвършеният мъж се показа

пред моята стряха.

Погледна изкосо,

нарамил свежи идеи цял арсенал.

 

“Дали този танц Ви допада?!”

Попита доволно и

потъна в своя свят от шарено-пъстри неща.

 

Отвърнах “Мерси”

и валсът започна.

Улично мокро, налудничаво.

Твърде възпитано или …

 

Гледам през рамо съвършения мъж:

“От камък съм, както и ти!”

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Гледам през рамо съвършения мъж:
    "От камък съм, както и ти!" - сподели.
    А дали?!"
    ---------------------------------------------------------
    Има и такива самовлюбени мъже, които
    виждат в жените това, което на тях им
    се иска да видят, и не забелязват
    обсебени от своята надменна суета,
    че всъщност се лъжат, не оценяват
    това, което имат, не разбират, че
    бялата лястовица на щастието каца
    на рамото ти само веднъж...
    Оригинален стих с актуално и мъдро послание!
    Пожелавам и на лирическата, и на прекрасната
    поетеса занапред щастлив късмет и сбъднати
    мечти, но с истински мъж, а не със съвършен,
    който има каменно сърце. ПОЗДРАВИ

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...