17.07.2014 г., 0:48  

Случка

950 0 1

Съвършеният мъж се показа

пред моята стряха.

Погледна изкосо,

нарамил свежи идеи цял арсенал.

 

“Дали този танц Ви допада?!”

Попита доволно и

потъна в своя свят от шарено-пъстри неща.

 

Отвърнах “Мерси”

и валсът започна.

Улично мокро, налудничаво.

Твърде възпитано или …

 

Гледам през рамо съвършения мъж:

“От камък съм, както и ти!”

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Гледам през рамо съвършения мъж:
    "От камък съм, както и ти!" - сподели.
    А дали?!"
    ---------------------------------------------------------
    Има и такива самовлюбени мъже, които
    виждат в жените това, което на тях им
    се иска да видят, и не забелязват
    обсебени от своята надменна суета,
    че всъщност се лъжат, не оценяват
    това, което имат, не разбират, че
    бялата лястовица на щастието каца
    на рамото ти само веднъж...
    Оригинален стих с актуално и мъдро послание!
    Пожелавам и на лирическата, и на прекрасната
    поетеса занапред щастлив късмет и сбъднати
    мечти, но с истински мъж, а не със съвършен,
    който има каменно сърце. ПОЗДРАВИ

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...