Случка на плажа

rudin (Иван Христов)
858 1444

21.09.2015 г., 18:10 ч.

Поезия » Друга

386 0 2

Тя стъпваше като газела,

вглъбена, сякаш по въже,

стотици погледи поела –

и на жени, и на мъже.

Остави плажната торбичка

на метри някакви от мен

и се съблече тук – пред всички!

на кърпа седна от сатен.

Косите ù се разпиляха

на кичури, като поток

и дълго пръстите плетяха

вълшебна топчица на кок.

Дори за миг не ни погледна,

а как сърцата разтуптя!

На пясъчна постеля легна

зареяна в безкрайността.

Усетила, че е горещо,

въздъхна морската вълна –

игрива, ласкава и веща,

изящните крака допря.

И сянка гларусът ú стори

пленен от тази красота.

На други вречена бе. Сори,

до нея млад левент се спря.

Пред всички той се разсъблече

по плувки в цвят – аквамарин

и с тяло бронзово посече

надеждите под свода син.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.