Тя стъпваше като газела,
вглъбена, сякаш по въже,
стотици погледи поела –
и на жени, и на мъже.
Остави плажната торбичка
на метри някакви от мен
и се съблече тук – пред всички!
на кърпа седна от сатен.
Косите ù се разпиляха
на кичури, като поток
и дълго пръстите плетяха
вълшебна топчица на кок. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация