Случка на плажа
Тя стъпваше като газела,
вглъбена, сякаш по въже,
стотици погледи поела –
и на жени, и на мъже.
Остави плажната торбичка
на метри някакви от мен
и се съблече тук – пред всички!
на кърпа седна от сатен.
Косите ù се разпиляха
на кичури, като поток
и дълго пръстите плетяха
вълшебна топчица на кок.
Дори за миг не ни погледна,
а как сърцата разтуптя!
На пясъчна постеля легна
зареяна в безкрайността.
Усетила, че е горещо,
въздъхна морската вълна –
игрива, ласкава и веща,
изящните крака допря.
И сянка гларусът ú стори
пленен от тази красота.
На други вречена бе. Сори,
до нея млад левент се спря.
Пред всички той се разсъблече
по плувки в цвят – аквамарин
и с тяло бронзово посече
надеждите под свода син.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
