3.02.2013 г., 18:51 ч.  

Случване 

  Поезия » Любовна
1172 0 9

Оголваме душите си по изгреви,

а после съвестта си на смрачаване…

С надежда - всяка нощ да е пречистване.

Дали все още пътят е начало

 

на нещо, несънувано от никого…

Аз искам този миг да се повтори.

Какво, че после дълго ще е тихо,

щом днес страстта с очите ти говори.

 

И си е моя, като странно влюбване,

и си я нося тайничко в сърцето.

Прилича на осъмнало събуждане

или на сън, откраднат от небето…

 

А, може би, на мое си отричане

и бягство... Все напук на правилата.

Когато всички норми се събличат,

кръщавам с твойто име синевата…

 

А после не очаквам чуждо случване -

за прошка не заменям свободата.

Живея като пролетните ручеи,

които жадно тичат по Земята…

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аплодисменти, Дани!
  • "Оголваме душите си по изгреви,
    а после съвестта си на смрачаване…
    С надежда - всяка нощ да е пречистване.
    Дали все още пътят е начало"
    "Силно"начало!Поздравления!
    "А после не очаквам чуждо случване -
    за прошка не заменям свободата.""
    Откровено изразена позиция,поклон!
  • А после не очаквам чуждо случване -

    за прошка не заменям свободата.

    Живея като пролетните ручеи,

    които жадно тичат по Земята…

    Без римите (отричам - отричане)...Поздравления, Дани!
  • !
  • Много, много ви благодаря, приятели!
  • "...за прошка не заменям свободата.
    Живея като пролетните ручеи,
    които жадно тичат по Земята…"
    Ех, дали е възможно?!
    Така зажадувах за свобода, но...
    Много хубаво, замислящо стихотворение!
  • Силно, покоряващо!
  • Аплодисменти, Дани!
  • Хубаво стихотворение!
Предложения
: ??:??