Случване
Оголваме душите си по изгреви,
а после съвестта си на смрачаване…
С надежда - всяка нощ да е пречистване.
Дали все още пътят е начало
на нещо, несънувано от никого…
Аз искам този миг да се повтори.
Какво, че после дълго ще е тихо,
щом днес страстта с очите ти говори.
И си е моя, като странно влюбване,
и си я нося тайничко в сърцето.
Прилича на осъмнало събуждане
или на сън, откраднат от небето…
А, може би, на мое си отричане
и бягство... Все напук на правилата.
Когато всички норми се събличат,
кръщавам с твойто име синевата…
А после не очаквам чуждо случване -
за прошка не заменям свободата.
Живея като пролетните ручеи,
които жадно тичат по Земята…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
