28.10.2009 г., 2:30

Сляпата Пророчица

1.1K 0 9

 

 

 

 

                                 СЛЯПАТА  ПРОРОЧИЦА

               _______________________________________

 

                                                                 На Леля Вангелия

 

 

 

 

 

                                 Пророчице сляпа.

                                 С очи за Вселената.

                                 Ти бе врата

                                 между двата Свята:

                                 грешния - на човеците

                                 и светлия - на Безначалието.

 

                                 Вдъхна кураж на народа ни,

                                 гладен за познанието,

                                 скрито в две захарни бучици.

 

                                 И си тръгна...

                                 Зад Белия Конник.

 

 

                                 Къде ли си сега?

 

 

 

                                                             Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

                                  2006 г., Рупите

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Борджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Голям си, Илко...
    Благодаря за подкрепата!
  • Благодаря, Габи!
  • С очи за вселената!
    Много хубав стих!
  • Благодаря ви, Надежда, Валя, Таня, Веска, Славка, Мариана, Белла, Руми.
    А на теб, Мързелива кучко Крис ще река: Внимавай къде повръщаш! Да не е върху СОБСТВЕНАТА ТИ ГЛАВА /без значение коя!/...
  • Само Бог знае каква е била дарбата на Ванга и откъде е черпела силите си тя. Знам, че Църквата така и не я призна за пророчица. Защото е странно да четеш Христовите думи и да вярваш, че някой може да общува с душите на мъртвите. Нека Бог да я прости. Той знае!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...