Oct 28, 2009, 2:30 AM

Сляпата Пророчица

  Poetry
1.1K 0 9

 

 

 

 

                                 СЛЯПАТА  ПРОРОЧИЦА

               _______________________________________

 

                                                                 На Леля Вангелия

 

 

 

 

 

                                 Пророчице сляпа.

                                 С очи за Вселената.

                                 Ти бе врата

                                 между двата Свята:

                                 грешния - на човеците

                                 и светлия - на Безначалието.

 

                                 Вдъхна кураж на народа ни,

                                 гладен за познанието,

                                 скрито в две захарни бучици.

 

                                 И си тръгна...

                                 Зад Белия Конник.

 

 

                                 Къде ли си сега?

 

 

 

                                                             Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

                                  2006 г., Рупите

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Голям си, Илко...
    Благодаря за подкрепата!
  • Благодаря, Габи!
  • С очи за вселената!
    Много хубав стих!
  • Благодаря ви, Надежда, Валя, Таня, Веска, Славка, Мариана, Белла, Руми.
    А на теб, Мързелива кучко Крис ще река: Внимавай къде повръщаш! Да не е върху СОБСТВЕНАТА ТИ ГЛАВА /без значение коя!/...
  • Само Бог знае каква е била дарбата на Ванга и откъде е черпела силите си тя. Знам, че Църквата така и не я призна за пророчица. Защото е странно да четеш Христовите думи и да вярваш, че някой може да общува с душите на мъртвите. Нека Бог да я прости. Той знае!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...