Слънцето си шари по небето,
облаците – весели хвърчѝла
плезят се на ранен дъжд и ето –
дъжд и слънце пишат с всичка сила.
Стават сладък стих, но необятен,
с вкус на горски мед и на вселена,
вкусва го, щастлива е земята –
слънчеводъждовно утолена.
© Милена Френкева Всички права запазени