Слънцето, денят ми
Слънцето, денят ми,
към залеза се спуска.
Сърце, ти замълчи.
Усмихвайте се, устни!
Сънувайте, очи!
Ще бъде както беше:
събуждам се – дете.
И цъфнала череша
зад тънкото перде.
И слънцето ще слиза
по оня небосклон,
със светлосиня риза
и скъсан панталон.
Щастливо и безгрижно
ръка ще му подам.
Детето – аз го виждам,
а името – не знам.
Сърце, ти замълчи.
Усмихвайте се, устни!
Сънувайте, очи!
Ще бъде както беше:
събуждам се – дете.
И цъфнала череша
зад тънкото перде.
И слънцето ще слиза
по оня небосклон,
със светлосиня риза
и скъсан панталон.
Щастливо и безгрижно
ръка ще му подам.
Детето – аз го виждам,
а името – не знам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
