Слънцето и Луната
Високо горе, нейде в небесата,
живее, знаем, нашето светило.
Раздава жарка обич на Земята,
за себе си и къс любов не скрило.
Погледнало веднаж то във морето
и сред огромната безбрежна шир,
като във кръгло синьо огледало,
видяло вписан огнения Лунен лик.
И този миг бил тъй прекрасен,
намерило то спяща обичта.
Открило себе си в моряшка песен,
обикнало Луната и нощта.
То пръскало любов безкрайна,
а друг не смогвал да я понесе!
Изгарял всеки, вкусил тази сладка тайна,
преди в безкрая да се пренесе.
Обречени били един на друг,
но само да се срещат в изгрев, в залез.
Разбрало в миг - върти се всичко в кръг
и няма да докосне нивга тази прелест.
Заплакало тогава, кипнало морето,
в земята появила се пустиня.
И черни облаци затулили небето,
а радостта превърнала се в тиня!
Усетили, че вечно ще се виждат,
със болка скрита в своите лъчи.
Как да загърбят свойте златни светове?
Да - други в своя ход ще доближават,
осъдени да страдат във мечти!
Историята сиреч е... житейска,
и сигурно и в песните така е.
Но вечно ще гори надеждата библейска,
че слънцето от друго място ще изгрее...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
