Високо горе, нейде в небесата,
живее, знаем, нашето светило.
Раздава жарка обич на Земята,
за себе си и къс любов не скрило.
Погледнало веднаж то във морето
и сред огромната безбрежна шир,
като във кръгло синьо огледало,
видяло вписан огнения Лунен лик.
И този миг бил тъй прекрасен,
намерило то спяща обичта.
Открило себе си в моряшка песен,
обикнало Луната и нощта. ...