Слънцето и Луната
Високо горе, нейде в небесата,
живее, знаем, нашето светило.
Раздава жарка обич на Земята,
за себе си и къс любов не скрило.
Погледнало веднаж то във морето
и сред огромната безбрежна шир,
като във кръгло синьо огледало,
видяло вписан огнения Лунен лик.
И този миг бил тъй прекрасен,
намерило то спяща обичта.
Открило себе си в моряшка песен,
обикнало Луната и нощта.
То пръскало любов безкрайна,
а друг не смогвал да я понесе!
Изгарял всеки, вкусил тази сладка тайна,
преди в безкрая да се пренесе.
Обречени били един на друг,
но само да се срещат в изгрев, в залез.
Разбрало в миг - върти се всичко в кръг
и няма да докосне нивга тази прелест.
Заплакало тогава, кипнало морето,
в земята появила се пустиня.
И черни облаци затулили небето,
а радостта превърнала се в тиня!
Усетили, че вечно ще се виждат,
със болка скрита в своите лъчи.
Как да загърбят свойте златни светове?
Да - други в своя ход ще доближават,
осъдени да страдат във мечти!
Историята сиреч е... житейска,
и сигурно и в песните така е.
Но вечно ще гори надеждата библейска,
че слънцето от друго място ще изгрее...
© Ангел Колев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Тъжно му е за луната
-
Днес ми донесе толкова много радост, Кръстина!
Много усмивки от мен! -
Казват, че само несподелената любов е вечна,
никога не си отива, завинаги в сърцето остава...
Слънцето и луната, така е решила съдбата, да бъдат
вечно разделени, уви, много често така се случва
и в човешките съдби. ПОЗДРАВИ! ПРЕКРАСЕН СТИХ !!!!!! -
С клипа е станало прекрасно, Елена!
Много си добра!
Ще разгледам и другите ти клипчета.
Пък знае ли човек...те някой ден може и да се срещнат! -
Искам да видиш това:
http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-596782 -
Елена, много ми хареса стиха ти!
А като го публикуваш...пак ще ти го кажа..разбери ме...
Бъди!!! -
Адмирации! Имам нещо подобно и ще го споделя първо с теб:
"Ден и нощ"
Изгрява слънцето с една надежда:
да види то нощта - облечена в сатенена одежда...
Приготвило за нея свойта мека топлина...
Но вижда я единствено като мечта...
Нощта пък бърза, тича да се спусне -
да зърне слънцето и да не го изпусне...
Приготвила за него свойта дивна красота,
обречена за жалост винаги на самота...
Стремят се безнадеждно те един към друг и се вълнуват...
Макар да знаят - никога не ще се срещнат...
И всеки в самотата си към другия пътува,
но между тях струи недоизказана любов гореща!
И тъй било е! И така ще бъде!
Нощта заменя се от ден!
Те няма да се видят, ала любовта им ще пребъде -
подхранвана от техния копнеж несподелен!
Елена Найденова -
Благодаря Валя!
Пожелавам ти да достигнеш твоето Слънце!!! -
Луната ли си или Слънцето...
Благодаря!
Продължавай да пишеш и не се страхувай от хубавото! -
Олелее, припознах и себе си в този прекрасен стих, 6 от мен!!
-
Благодаря Ти!
-
"..обикнало Луната и нощта."
Защо винаги се влюбваме в недостижими мечти!
Много добре казано!
"Историята сиреч е... житейска"
Поздравления! -
Нежна е Луната, Алекс!
Но сама е...
И пак е красива!
Благодаря! -
Много нежно!
-
Благодаря Вени!
На теб ти желая да срещнеш любовта!
Ако вече си я срещнала - задръж я! -
Невероятно е!Желая ти още много такива стихове да напишеш!
-
Благодаря Ирена!
Пожелавам ти да не си на мястото на Луната...
Всъщност може и да не и е чак толкова зле!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря ти, че намина!
Желая ти хубав ден!