Слънчев лъч проблясва
Дали от ледената зима
студът сковава ме и мен?
С одеяло нощите завивам
и рано срещам всеки ден.
Дали тежи ми самотата
та викам спомени и дни,
но те далече нейде бягат,
оставят ни в деня сами.
И аз обличам го и сресвам,
престъпваме със него вън.
Забравен слънчев лъч проблясва
и пука се ледът със звън.
Наднича в сняг кокиче бяло
замръзнало и то в студа,
пресипнало без глас навява
за пролет светла мисълта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Иванова Всички права запазени
