Дали от ледената зима
студът сковава ме и мен?
С одеяло нощите завивам
и рано срещам всеки ден.

Дали тежи ми самотата
та викам спомени и дни,
но те далече нейде бягат,
оставят ни в деня сами.

И аз обличам го и сресвам,
престъпваме със него вън.
Забравен слънчев лъч проблясва
и пука се ледът със звън.

Наднича в сняг кокиче бяло
замръзнало и то в студа,
пресипнало без глас навява
за пролет светла мисълта!