Слънцето изливам го в лъжичка,
после тичам с него и се смея,
после с лъч играя си на жмичка,
с друг се реша, за да поумнея.
С пръстите лъчи плета на люлка,
сядам в нея и си се люлея,
после стават струни на цигулка,
и си свиря, докато пропея.
После пея с лъч в дует небесен,
с лъч рисувам, после пък го гоня,
слънцето е много интересно,
но залязва бързо, сълзи роня.
© Милена Френкева Всички права запазени