24.03.2012 г., 11:22

Слънчева пътека

530 0 0

Слънчева пътека

 

Една безкрайна слънчева пътека

върви пред мен като вълна.

А аз с походка тиха, лека

поисках да я хвана за ръка.

 

Слънчева дъга ми се усмихна,

вятърът побърза пред мен да повърви.

Сякаш с пролетна завивка

мисълта ми пак зави.

 

И се нося белокрила,

нарамила щастието днес.

Тази безкрайна слънчева пътека

ми носи чувства с блага вест.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...