Слънчева пътека

Poetry » Other

528 0 0

Слънчева пътека

Една безкрайна слънчева пътека

върви пред мен като вълна.

А аз с походка тиха, лека

поисках да я хвана за ръка.

Слънчева дъга ми се усмихна,

вятърът побърза пред мен да повърви.

Сякаш с пролетна завивка

мисълта ми пак зави.

И се нося белокрила,

нарамила щастието днес.

Тази безкрайна слънчева пътека

ми носи чувства с блага вест.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0