Слънчеви несгоди
Зората сръчка слънцето да става,
а то надигна чело зачервено.
Издуло бузи бавно се прозява,
лъчи разтяга, диша учестено.
Опитва се косите си да среши,
с позлатата земята да затопли.
Заплетени във облачните мрежи,
от дъждовните сълзи са вече мокри.
Протяга се морето да погали,
пурпур в кичурите му да сложи.
С него огън златен да запали
във вълните вече белокоси.
А небето в сиво се усмихва,
препускат облаците босоноги.
В бяс бушуват и не стихват,
надиплили днес черните си тоги.
Уморено слънцето притихва,
фибички от гларуси си сложи.
Къдриците оплетени постригва...
залеза превръща в златни рози.
20.09.2020г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Атанасова Всички права запазени
